Народните танци са не само традиция, дух и художествено изразяване. Те са доста повече. Съществува теория, според която народната музика и танц има целебен и оздравителен ефект. Не само поддържат духа и традициите живи, но се грижат и за доста органи в организма.

Българската народна музика и танц се характеризират с 40 неравноделни такта, които повдигат вибрациите и оказват оздравителен ефект върху организма. Всяко хоро отговаря за определен орган.

– Ганкино хоро оказва благоприятен ефект на дебелото черво.
– Пайдушкото хоро тонизира лимфната система и сърцето. То се свързва и с честотата на любовта.
– Ръченицата също е изключително важна. Когато се танцува се отделя ендорфин, болкоуспокояващ. Това се равнява на 80 пъти повече от морфина.

Народните танци и музика са изключителна терапия. Според специалисти няма нужда от специални медитации за справяне със стреса и проблемите. Чрез танците човек си гарантира здраве и много силна емоция. Движението под съпровод показва много добри резултати като създава методология за подобряване на гръбначни деформации и то още в ранна детска възраст. Включват се специални и специфични движения, упражнения от всяка етнографска област на България. С това се натоварват различни мускулни групи и се стимулира поддържането на изправена стойка. Танцът като цяло развива комплексно цялото тяло. Танцуването на право хоро раздвижва глезените, а добруджанските хора се грижат за здравето на колената.

От друга страна народните танци действат особено добре на физиката и частност в процеса на отслабване. Танцувайки се изразходва много енергия, топят се доста мазнини и се оформят много групи мускули.

Много хора смятат, че фолклорът зарежда с положителна енергия и след една танцова проява, човек се чувства презареден и като прероден. Източник:farmar.bg

10 причини да танцуваме

1. Народния танц във всички времена е пълно отражение на обществото, като всички по-важни теми на своето време е претворил в художествени форми. Танцът ни заобикаля отвсякъде, обгръща ни и завладява сърцата. Първият ритъм в нашия живот е ритъмът на сърцето. Танцът борави с изразните средства на човешкото тяло, които се развиват както във времето, така и в пространството….За разлика от музиката, танцът може да предаде вътрешния душевен мир на изпълнителя, но и показва неговия външен облик.
2. В танца художествените образи възникват от ритмични отмерени и систематизирани движения на човешкото тяло, като първоизточник са разнообразните движения и жестове на човека.Танцът се явява инструмент за духовно възпитание, където танцовият образ е като една от формите на отражението на действителността и има обективно познавателно и възпитателно значение.
3. Движенията са основното изразно средство на танца и всяко едно носи послание. Ако не са достатъчно леки, обемни, точни и премерени, ако са сковани и неизразителни, то тогава няма да има танц. Пред нас стои задачата да възпитаваме и подготвяме все по-добри изпълнители на български народни танци, отговарящи на новото съдържание на съвременното сценично изкуство, а от друга страна, да научим нашите възпитаници да ценят, запазват и анализират фолклорното ни наследство.

4. Народните танци за най-малките са подходящи от 1 до 3-годшни, като е задължително участието на придружител.Децата развиват ритмични умения чрез пляскане, подскачане и детски игри. Репетицията започва с елементи от класическия екзерсис, които са опростени и сведени до минимум. След това се редуват танцувални игри с ритмично пляскане, при което децата са седнали за почивка. Има две обучителни паузи – по време на едната мъничетата се запознават с народните носии от определен край, а по време на другата – с чистия звук на някой от народните инструменти (тъпан, гъдулка, тамбура, гайда, кавал). Включени са игри между придружителя и самото дете.
5. Часът по народни танци за деца между 5 и 8 годишни се разделя на няколко етапа. Започва с екзерсис (загрявка) по народни танци, който е опростен. Работи се основно върху правилната стойка. В тази възраст се танцува в размер 2/4 и 7/8. Някои от изучаваните хората са „Боряно, Борянке“, „Дунавско“, „Кулско“, както и ръченица. Заложени са повече танцувални игри като „Хайде на хорото“, „Хитрата лисана“, „Луд гидия“ и други, при които децата чрез забавление развиват ритмичност, съсредоточеност. Децата се запознават с музика от различни народни области. Заложени са теми, свързани с народните вярвания и обичаи. Народните танци развиват правилна стойка на тялото, стремеж към изтънченост, ритмичност, последователност при изпълнение на упражнения, дават основа и обогатяват двигателната култура.
6. Ръченицата е  народен танц в размер 7/8 или 7/16 с тривременна група на третия дял (2+2+3). Освен ръченица с трети удължен дял има и ръченица с първи удължен дял, известна също като македонска ръченица или мъжка ръченица (3+2+2). Ръченицата е танц, който се танцува сам или по двойки. Няма захват за ръцете, освен ако хореографията не го изисква. Танцът е разпространен в цяла България, но в отделните етнографски области се танцува с характерния стил на съответната област. Според етнографската област и стила на изпълнение основните видове ръченица са: добруджански ръченик, северняшка ръченица, шопска ръченица, тракийска ръченица и македонска ръченица.

7. Трите пъти Трите пъти е хоро от Южна България и по-точно от Тракийския край. То е характерно със специфичен напев и ритъм и има различни вариации. Размерът е две четвърти (2/4). Не е прието да се играе само от жени. Може да танцуват само мъже или смесено – жени и мъже.
8. Родопските танци се отличават със своята простота както по форма, така и по движение. Те са плавни и грациозни. Изпълняват се с чувство на достойнство под звуците на една или повече гайди или на песен. Мъжете играят по-свободно, правят широки стъпки, понякога клякат и коленичат. Жените стъпват в сгъстена редица, близо една до друга. Дори при бързите хорa запазват плътното си залавяне и стегнато тяло. Характерно в тази област е подредбата на хорото: първо се хващат мъжете (за длани или за рамо), а след това – жените. Залавянето между тях е ставало с кърпа.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ ЗА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО

Територията на Средна Западна България обхваща т. нар. Шоплук (това включва Софийско, Самоковско, Свогенско, Сливнишко, Радомирско, Дупница, Граово (което е Пернишко и Брезнишко) и Западните покрайнини (Годечко, Трънско, Кюстендилско).

Характерна особеност за шопския музикален диалект е изпълнението на двугласни песни (,,на глас“) с подчертано тесен тонов обем и с паралелни секундови последования. Обикновено една певица пее първи глас („кара“, „ока“, ,,извикуе“), а две или повече – втори („помагат“, „влачат“, „слагат“). Вторият глас е доста неподвижен – често лежи върху първата степен от лада. Този лежащ тон се нарича ИСО и можем да го сравним с тона, който издава ручилото на гайдата.

2.Мелодията на песните е сравнително еднообразна. Показател, който е специфичен за Средна Западна България. Някои от хороводните, жетварските и седенкарските песни се интерпретират почти без промяна в цялата шопска област.

Шопските двугласни песни, чиито изпълнители са само жените, звучат остро, силно, открито, рязко, което може да се окачестви като отглас от своеобразния буен темперамент на местното население.
В шопския двуглас прави впечатление тесният тонов обем, ограничен в рамките на интервал кварта, като първият глас се придвижва между 1-3 степен (ТЕРЦА), а вторият – между I-VII степен (СЕКУНДА). Кръстосването на двата гласа се среща много рядко и не е характерно за местната двугласна традиция.

3.При някои жетварски двугласни песни първият глас изпълнява оригинален орнамент, наречен „тресене„, чрез раздробяване на една по-голяма нотна трайност на по-малки нотни трайности с участието на гърлото (често върху втората степен от лада).

Много характерни за Средна Западна България са и епическите речитативни мелодии, т. нар. кралимарковски или сватовски, които се изпълняват едногласно, най-често в Брезнишко, Пернишко, Радомирско и на запад от Софийско до Сливнишко.

4.При някои жетварски двугласни песни първият глас изпълнява оригинален орнамент, наречен „тресене„, чрез раздробяване на една по-голяма нотна трайност на по-малки нотни трайности с участието на гърлото (често върху втората степен от лада).

Много характерни за Средна Западна България са и епическите речитативни мелодии, т. нар. кралимарковски или сватовски, които се изпълняват едногласно, най-често в Брезнишко, Пернишко, Радомирско и на запад от Софийско до Сливнишко.

РАЗМЕРИ

В метрично отношение в Средна Западна България се наблюдава подчертано многообразие – срещат се 2/4, 3/4, 5/16, 7/16, 9/16, 11/16, 12/16, 13/16 и др. размери. А голяма част от жетварските, сватбените и епическите речатативни са безмензурни мелодии.
Хората се отличават с особена подвижност, разнообразие в стъпките и динамика на изпълнението. По-характерни от народните танци са:
За пояс, На два танца, Селската, Самоковско, Кюстендилско, Радомирско, Тропливо, Чубричанче ле, Лила, Ръченица, Крепи се, Четворно, Криво, Петруна, Кьорчо, Цоне, Мило чедо, Бучемиш.
Хорото „Йове“, в което се наблюдава периодичност в последованието на 7- и 11-временния размер, е типично за селищата около Трънско. Кюстендилско и Софийско.

В музикалнофолклорния стил на Средногорието не съществува метрично разнообразие. След най-използувания двувременен размер по разпространение следва 9-временният с тривременна група на последно място и 11-временният петделен размер с тривременна група на трето място (предимно в западните райони под влияние на Пазарджишко-Ихтиманската подобласт).
От неравноделните размери сравнително рядко се наблюдава 5-временният размер.

ХОРА

Сред по-характерните стъпки се открояват: натрисането, приклякане, пружинирането, широки и високи стъпки, малки и ситни стъпки, трептене, пъргавост и енергичност. Високите възгласи на мъже и жени са задължителни! Приповдигнатостта на настроението, когато шопът танцува, също е задължителен елемент. В танците тук се акцентира както на краката, така и на раменете.

На шопското хоро мъже и жени танцуват заедно, което се нарича смесено танцуване.
Популярни хора, изпълнявани и до днес са: “Шопско хоро”, “Граовско хоро”, “Петруно”, “Четворно хоро”, “Бистришка копаница“, “Касапско хоро”, “Трънско хоро”, “Кюстендилски ръченици”, “Дилмано”
• Копаница – 11/16
• Четворно хоро – 7/8б
• Селско шопско – 2/4
• Петрунино хоро – 12/16
• Граовско хоро – 2/4

ИНСТРУМЕНТИ

Типични музикални инструменти за Шопската етнографска област са: гъдулката, гайдата, цафарата, двоянката и кавалът.

8.Народните носии на шопите са важна част техните обреди и традиции.

Както в останалите етнографски области, така и тук имаме смесване на различни елементи в народното облекло. Влияние оказва както географското разположение на Шоплука (на кръстопът), така разнообразието на култури и традиции в областта. Освен това не трябва да забравяме, че при изработването на носиите, важна роля е играл и личния вкус, както и шивашките умения на жените.

Като цяло Шоплука се характеризира със сукманена женска и белодрешна мъжка народна носия.

9.Магията на шопския фолклор изобилства различни традиции и обичаи.

Тук българщината намира своите корени, в обреди, запазени и до днес! Характерни за шопите са карнавалните игри, наричани тук “Сурваскаре”, обичаят Герман, срещан също и в Северняшката област и Заговезни.

„Сурваскаре“
Маскарадните танци, които всички днес познаваме накратко като “Кукери”, в Шоплука са известни като Сурваскари.  Провеждат се по Нова Година. Първоначално сурваскарските игри се играели единствено от мъжете. Те обхождали всеки дом с пожелания за здраве и изобилие. Сурвакали с познатите ни и днес сурвачки, както челядта по домовете, така и добитъка, хамбари, обори. В замяна получавали дарове – вино, брашно, сушени плодове, мляко, пастърма, сушеница, каквото домакините давали. Днес тази традиция се изпълнява от най-малките членове на семейството

,,Герман“
Герман е обичай, извършван в името на природа, в моменти, когато е настъпила продължителнасуша. Този ритуал се изпълнява и в Северняшката фолклорна област, няма точна дата, но по принцип се изпълнява след обичая “Пеперуда”, също за “извикване” на дъжд. Главните деятели тук този път са девойките. Те изработват кукла, наричана “Герман”. Куклата се погребва окичена с венци и след 14 дни се изравя и хвърля във вода. Целта е да се извика дъжда, да има плодородни земи и благоденствие на населението.

„Заговезни“
Заговезни е важен зимно-пролетен български обичай. Днес е разпространен в цялата страна, но на различните места има различни наименования. Празникът няма точна дата, отбелязва се в неделята, седем седмици преди Великден. Това е последната седмица преди строгите пости и на трапезата задължително се слагат продукти от животни, но без месо.

Празникът продължава цяла седмица и е съпровождан от много и различни по характер обреди и обичаи. Част от тях са връзването на “люлки”,  изпълнявани през сряда, петък и неделя. На люлките се люлеели и момите, и ергените – за здраве и плодородие. А неделя се палят огньове, които след като изгаснат, се прескачат.